Ненапразно при първото му издание романът носи подзаглавието „Роман, написан по разказите на един русин, който като заточеник е прекарал цели двадесет години в Сибир“. Разбира се книгата не би могла да издържи на съвременните сериозни изисквания за историческа достоверност. Ще отбележим само, че нейният главен герой, основоположникът на анархизма Михаил Бакунин, е изобразен и като един от ръководителите и участниците в заговора на анархистите нихилисти срещу Александър II. А поне според енциклопедиите Бакунин е роден през 1814 и умира на 14 юли 1876 година, сиреч близо пет години преди терористичния акт, довел до убийството на руския император. Оттук нататък би било наивно да се придиря за историческа обективност в книгата. По-добре да отдадем всичко на фантазията на романиста и на прийомите, характерни за представителите на „неоромантизма“. От литературната история и теория знаем, че това течение, покрай другите си характерни белези, допуска и магически похвати, служенето с абсурдното и нереалното, преувеличенията, голямата доза сантиментализъм и сензационността.
Невероятният интерес към тази книга и в наши дни показва, че е жив все още споменът за нея у онези, които са я чели навремето. Или може би, че читателското съзнание на човека от двадесет и първи век не е безразлично към всичко онова, за което стана дума по-горе.