Разказ, публикуван за първи път в списание „Българска сбирка“ през 1898 г. под заглавие „Челопешката гора“, но Вазов променя заглавието на "Една българка", за да наблегне на героинята и през 1901г. разказът е отпечатан в сборника „Пъстър свят“ с вече промененото заглавие.

България е под османско иго. Четата на Христо Ботев е разбита. Башибозушки орди преследват останалите живи четници. Баба Илийца от село Челопек носи болното си внуче в Черепишкия манастир, за да му чете... игуменът за здраве. В гората тя среща ранен четник. Дава му храна и му заръчва да я чака, за да го заведе в манастира, където игуменът ще го скрие. Но игуменът не е в манастира, а калугерът го е страх и бързо я отпраща. Илийца сама преминава със сал придошлата река. Намира четника и му дава откраднатото расо. Башибозуците залавят Илийца. Когато черкезът Джамбалаза се опитва да я удари с ятагана си, четникът, който се крие в една кошара, стреля и го убива.