Николай Марангозов е роден на 2 януари 1900 г. в с. Късовци - днес квартал на гр. Плачковци, Габровско. Баща му бил талантлив резбар. Истинското име на бъдещия поет е: Николай Цанев Нейков. Използва и псевдонимите Валерий Есен и Николаус. Като ученик в Априловската гимназия издава под псевдонима Любокрас (заедно с Ванимил - Димо Димитров) стихосбирката "Под разцъфналите липи" (1918), редактира и списание "Луна" (1919).
Учи архитектура в Дрезден и Берлин. След като завършва висшето си образование, работи като архитект.
Сътрудничи на списание "Златорог" (редактор Владимир Василев).
Авангардната му стихосбирка "Нула. Хулигански елегии" (1923) излиза с псевдонима Н. Янтар, даден му от издателя Гео Милев. Ръкописът на книгата е донесен от Светослав Минков.
Лирическата поема "На повратки в село" (1940, преработвана в следващите издания) предизвиква широк обществен отзвук. Близки до народнопесенната стилистика на тази творба са и поемите "Легенди" (1943), "Заник и поник в Балкана" и "Родословие". Най-значимата книга на Марангозов е антологичната "Годишни кръгове. Стихотворения и поеми. 1919-1943" (1948). Издава множество стихосбирки, включително и за деца.